18 nov 2018, 22:49

Птицата

  Poesía » Otra
1.5K 1 0

 

 

 

                     Галена от цветната дъга,

                     със силния копнеж по свободата,

                     птицата - забравена съдба-

                     остана тук, напуснала ятата.

                     В луди багри на подгонени листа,

                     като огньове греят дървесата,

                     птицата живее в есента,

                     в нова красота, отрупана в позлата.

                     Тя сама посреща вечерта,

                     сгушена в гнездото на тъгата.

                     Ще разголи клони есента.

                     Графична строгост ще чертаят дървесата.

                    Светът ще се покрие с белота.

                    Самотна птица ще сънува свойто ято,

                    ще потрепва плахичко с крила,

                    но ще остава тук, при обичта,

                    на този край под небесата. .                                                                                                               .

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...