Галена от цветната дъга,

                     със силния копнеж по свободата,

                     птицата - забравена съдба-

                     остана тук, напуснала ятата.

                     В луди багри на подгонени листа,

                     като огньове греят дървесата,

                     птицата живее в есента,

                     в нова красота, отрупана в позлата.

                     Тя сама посреща вечерта,

                     сгушена в гнездото на тъгата.

                     Ще разголи клони есента.

                     Графична строгост ще чертаят дървесата.

                    Светът ще се покрие с белота.

                    Самотна птица ще сънува свойто ято,

                    ще потрепва плахичко с крила,

                    но ще остава тук, при обичта,

                    на този край под небесата. .                                                                                                               .