Nov 18, 2018, 10:49 PM

Птицата

  Poetry » Other
1.5K 1 0

 

 

 

                     Галена от цветната дъга,

                     със силния копнеж по свободата,

                     птицата - забравена съдба-

                     остана тук, напуснала ятата.

                     В луди багри на подгонени листа,

                     като огньове греят дървесата,

                     птицата живее в есента,

                     в нова красота, отрупана в позлата.

                     Тя сама посреща вечерта,

                     сгушена в гнездото на тъгата.

                     Ще разголи клони есента.

                     Графична строгост ще чертаят дървесата.

                    Светът ще се покрие с белота.

                    Самотна птица ще сънува свойто ято,

                    ще потрепва плахичко с крила,

                    но ще остава тук, при обичта,

                    на този край под небесата. .                                                                                                               .

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...