5 dic 2011, 14:56

Птицата на Вярата 

  Poesía » De amor
610 0 8

Любов, навярно трепетно ме чакаш -
във вечерта си топла, нежно-тиха...
Но как при теб да дойда? -
                                 Няма влакове...
Колата ми -
                      злодеи я затриха...

Отмъкнаха доспехите. И коня ми...
В морето са потънали гемиите ми...
Навярно
                    четирийсетте разбойници
са взели кръста.
                    И килимчето ми...

Аз чувам твоя зов - отвъд пустинята...
Над мен прелита Птицата на Вярата...
Не знам -
            при теб кога ли ще пристигна? -
Ще тръгна
                 с бащиното ми магаре...

Марин Тачков
2 декември 2011 г.

© Марин Тачков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Михаил-Огнян и Веска!... Въздържам се да коментирам какво съм искал да кажа - нека всеки да тълкува по своему посланията...
  • Хубав стих, Марине!
    Поздрави!
  • Извинена си, Алина! Приятно съм изненадан от втория ти коментар... Благодаря и поздрави!
  • Знам,че и най–Светият е използвал магарето,а не нещо друго.Ясно е посланието ти,приветствам го!А и Птицата на Вярата само с Вяра може да се догони.Извини ме за прибързаните практични съвети!
    Поздрав!
  • Благодаря ви, Елена, Ваня, Алина!
    Магарето е едно от най-старите превозни средства, евтино и екологично е... Освен това си има и някакво символично значение...
  • Много ми хареса! Поздрав сърдечен, Марин!
  • Щом тръгнал си веднъж, все някога ще стигнеш.
    Поздрави, Марин!
  • Браво,Марин!
    Защо ли такъв финал си избрал?
    Само ти знаеш кога ще пристигнеш,от теб зависи.
    Смени това магаре с криле или нещо по–надеждно!
    Поет си и мъж си!
Propuestas
: ??:??