Любов, навярно трепетно ме чакаш -
във вечерта си топла, нежно-тиха...
Но как при теб да дойда? -
Няма влакове...
Колата ми -
злодеи я затриха...
Отмъкнаха доспехите. И коня ми...
В морето са потънали гемиите ми...
Навярно
четирийсетте разбойници
са взели кръста.
И килимчето ми...
Аз чувам твоя зов - отвъд пустинята...
Над мен прелита Птицата на Вярата...
Не знам -
при теб кога ли ще пристигна? -
Ще тръгна
с бащиното ми магаре...
Марин Тачков
2 декември 2011 г.
© Марин Тачков All rights reserved.