5.12.2011 г., 14:56

Птицата на Вярата

752 0 8

Любов, навярно трепетно ме чакаш -
във вечерта си топла, нежно-тиха...
Но как при теб да дойда? -
                                 Няма влакове...
Колата ми -
                      злодеи я затриха...

Отмъкнаха доспехите. И коня ми...
В морето са потънали гемиите ми...
Навярно
                    четирийсетте разбойници
са взели кръста.
                    И килимчето ми...

Аз чувам твоя зов - отвъд пустинята...
Над мен прелита Птицата на Вярата...
Не знам -
            при теб кога ли ще пристигна? -
Ще тръгна
                 с бащиното ми магаре...

Марин Тачков
2 декември 2011 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Тачков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Михаил-Огнян и Веска!... Въздържам се да коментирам какво съм искал да кажа - нека всеки да тълкува по своему посланията...
  • Хубав стих, Марине!
    Поздрави!
  • Извинена си, Алина! Приятно съм изненадан от втория ти коментар... Благодаря и поздрави!
  • Знам,че и най–Светият е използвал магарето,а не нещо друго.Ясно е посланието ти,приветствам го!А и Птицата на Вярата само с Вяра може да се догони.Извини ме за прибързаните практични съвети!
    Поздрав!
  • Благодаря ви, Елена, Ваня, Алина!
    Магарето е едно от най-старите превозни средства, евтино и екологично е... Освен това си има и някакво символично значение...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...