16 may 2013, 18:40

Птиците не умират сами... 

  Poesía » De amor
548 0 1

Птиците не умират сами...


Дадох трохи на самотния гълъб,
исках в замяна урок по летене,
а той изкълва ги и кацна на стълба,
просто изглежда, но не е за мене...

 

Всички отлитат дойде ли есен,

и ти си замина, в събрало се ято...
на гълъба стар фалшивата песен
ще слушам с тъга по нашето лято..

 

Как искам да литна! Високо в небето!...
Със теб да кръжим в необятната шир
като волните птици, не просто Поета,
който мечтае да бъде Шекспир...

 

А сивият гълъб намери си женска
и вече не иска от мойте трохи,
с любов да прогони  живота ергенски,
защото птиците май, не умират сами..

 

Аз ще те чакам, рано напролет,
когато покарат снежни кокичета,
старият гълъб ме научи на полет,
но за да литна, кажи ми "Обичам те!"...


Д.Антонов (diester)
16.05.2013

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??