Птиците не умират сами...
Птиците не умират сами...
Дадох трохи на самотния гълъб,
исках в замяна урок по летене,
а той изкълва ги и кацна на стълба,
просто изглежда, но не е за мене...
Всички отлитат дойде ли есен,
и ти си замина, в събрало се ято...
на гълъба стар фалшивата песен
ще слушам с тъга по нашето лято..
Как искам да литна! Високо в небето!...
Със теб да кръжим в необятната шир
като волните птици, не просто Поета,
който мечтае да бъде Шекспир...
А сивият гълъб намери си женска
и вече не иска от мойте трохи,
с любов да прогони живота ергенски,
защото птиците май, не умират сами..
Аз ще те чакам, рано напролет,
когато покарат снежни кокичета,
старият гълъб ме научи на полет,
но за да литна, кажи ми "Обичам те!"...
Д.Антонов (diester)
16.05.2013
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
