16 мая 2013 г., 18:40

Птиците не умират сами...

695 0 1

Птиците не умират сами...


Дадох трохи на самотния гълъб,
исках в замяна урок по летене,
а той изкълва ги и кацна на стълба,
просто изглежда, но не е за мене...

 

Всички отлитат дойде ли есен,

и ти си замина, в събрало се ято...
на гълъба стар фалшивата песен
ще слушам с тъга по нашето лято..

 

Как искам да литна! Високо в небето!...
Със теб да кръжим в необятната шир
като волните птици, не просто Поета,
който мечтае да бъде Шекспир...

 

А сивият гълъб намери си женска
и вече не иска от мойте трохи,
с любов да прогони  живота ергенски,
защото птиците май, не умират сами..

 

Аз ще те чакам, рано напролет,
когато покарат снежни кокичета,
старият гълъб ме научи на полет,
но за да литна, кажи ми "Обичам те!"...


Д.Антонов (diester)
16.05.2013

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...