9 jun 2022, 10:07

Пуйетичната изповед на един пуйет

1.2K 2 15

 

Потентността ми мери са по скалата на Рихтер, 

а в страстта ми, топи се стомана... 

По-човечен съм дори от Хитлер

и веган съм... с апетита на пирана... 

 

Красив съм, а и много атлетичен, 

нещо като смес на шут и Йети... 

С езика много съм техничен, 

все пак съм пръф... сред фсичките пуйети... 

 

Главата ми е дом на НЛО-та, 

с две думи, извънземна база... 

Теглил съм майна на съдбата и живота, 

защото вечно съм... във джаза... 

 

Известен съм в света на анонимните, 

живея във елитна психиатрия, 

та питам ви - Възможно ли а да ма стигнете, 

щом по-съм луд и от рогатия?... 

 

Това е, скромно, със пуклон, 

излято в пуйетична мелодрама... 

И сядам пак на сламения трон, 

гушнал кралицата си вярна... Дамаджана... 

 

------

 

От поредицата ми "Пуйезия, пуйети и пуйетеси" :0))

_____

 

22.12.2021.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерсаж, Данаиле 😋
  • Добро! Хахахахаха!
  • То от разкриване и оголване, д-то ми лъсна 😋
    Мерсаж, Скитнице, ти пък усмихна мен 😋😂😋
  • То бива, бива, ама как можа до такава степен да разголиш пуйетичната си душа Вероятно голям принос за това има дамаджанката
    Усмихна ме!
  • Абсулютнъ истина, Катя, гулем мерсаж 😋😂😋

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...