vesselin (Веселин Веселинов)
92 295
2 jun 2009, 21:20

Пукнатата ваза 

  Poesía » Filosófica
542 0 4

Кошмарно е да мислиш за миналите дни,

потънал във разруха сред жалки старини,

да чакаш чужда милост от нови времена

и някой щом почука, да бягаш за ключа.

 

Когато те потърсят от жалост, че си сам,

да плачеш без утеха защо ли си живял

и всеки да приказва за някакъв си смисъл,

а всъщност във сърцето да бъде те отписал.

 

Не искам да ме мачка съдба така жестока,

затуй и ще захвърля душата на порока,

щом трябва да ме има в безсмисления ад,

ще трябва да си взема от всичко в този свят.

 

Пътеката е дълга, а времето тъй кратко,

в усмивка на любима отпивайки по малко,

от всяка радост вчера във себе си ще пазя

и цветето ще бъда във пукнатата ваза.

© Веселин Веселинов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??