vesselin (Веселин Веселинов)
92 295
Jun 2, 2009, 9:20 PM

Пукнатата ваза 

  Poetry » Phylosophy
576 0 4

Кошмарно е да мислиш за миналите дни,

потънал във разруха сред жалки старини,

да чакаш чужда милост от нови времена

и някой щом почука, да бягаш за ключа.

 

Когато те потърсят от жалост, че си сам,

да плачеш без утеха защо ли си живял

и всеки да приказва за някакъв си смисъл,

а всъщност във сърцето да бъде те отписал.

 

Не искам да ме мачка съдба така жестока,

затуй и ще захвърля душата на порока,

щом трябва да ме има в безсмисления ад,

ще трябва да си взема от всичко в този свят.

 

Пътеката е дълга, а времето тъй кратко,

в усмивка на любима отпивайки по малко,

от всяка радост вчера във себе си ще пазя

и цветето ще бъда във пукнатата ваза.

© Веселин Веселинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??