24 jul 2008, 11:16

пукнатини

  Poesía » Otra
827 0 17
 

изтощени от чувства

уж търсещи истина

уж копнеещи вяра

амортизирани от емоции

и с куца душевност

всичко разбиращи

припламващи в нищото

и мъртви във трепета

безвкусни промéнливи

се гордеят в бордея

на

инфантилен реваншизъм

на собствени разни

кухи заблуди

лишени от смисъл

но богати на постност

ярка безчувственост

тлее брутално

във его съдбовно

пропито от фалш

тщестлавно разтеглено

леко разглезено

вътрешно вкиснато

трови пространството

зациклило

в транс

 

 

юни 2008г

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Четох, четох... и пак чета... и все повече се убеждавам, че си намерила най-верния път да бръкнеш дълбоко в душата ми... ни...
  • Еййййй....страхотно,Герда!Хареса ми и то много...
  • знам, има и такива моменти...

    благодаря на всички за прочита!
  • Знаеш ли, както си мислим,че сме амортизирани и нещо се случва и лудваш...
  • редките неща
    се изцедиха през тези
    пукнатини

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...