Jul 24, 2008, 11:16 AM

пукнатини

  Poetry » Other
826 0 17
 

изтощени от чувства

уж търсещи истина

уж копнеещи вяра

амортизирани от емоции

и с куца душевност

всичко разбиращи

припламващи в нищото

и мъртви във трепета

безвкусни промéнливи

се гордеят в бордея

на

инфантилен реваншизъм

на собствени разни

кухи заблуди

лишени от смисъл

но богати на постност

ярка безчувственост

тлее брутално

във его съдбовно

пропито от фалш

тщестлавно разтеглено

леко разглезено

вътрешно вкиснато

трови пространството

зациклило

в транс

 

 

юни 2008г

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Четох, четох... и пак чета... и все повече се убеждавам, че си намерила най-верния път да бръкнеш дълбоко в душата ми... ни...
  • Еййййй....страхотно,Герда!Хареса ми и то много...
  • знам, има и такива моменти...

    благодаря на всички за прочита!
  • Знаеш ли, както си мислим,че сме амортизирани и нещо се случва и лудваш...
  • редките неща
    се изцедиха през тези
    пукнатини

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...