25 oct 2020, 16:54

Пуловер от четири цвята

  Poesía » Civil
406 0 3

Изплетох си пуловер от четири цвята.

И от четири нишки различни.

Преплитах, разплитах, намятах с иглата,

за да се получат шарки прилични.

 

Първата нишка – меланж разноцветен

от спомени скъпи, безценни дори.

Спомен от детството – така мимолетен…

От твоята прегръдка в ранни зори…

 

Втората – тъмната, от болка изпредена,

от чувства наранени и много тъга

по изгубени хора и разни възможности…

Болка, с която и днеска вървя.

 

Третата – червената, гъсто наситена

с много раздадена, чиста любов.

Безрезервна, бих казала – изключителна…

За мен и за теб – благослов!

 

Най-много вложих от бялата.

Цвят на надежда и цвят на мечти.

Нея не жалих, оплетох я цялата.

Нека завинаги да ги задържи.

 

Есен житейска и есен реална,

Време прохладно е този сезон.

Повтаряемост неизбежна, даже банална…

Вдишвам я вече,… природен закон!

 

Пуловер намятам от четири цвята,

Дреха от изживяно, истинско злато!

Пуловер за зимата, да ми топли душата.

Но не бих се отказала и от циганско лято!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...