Изплетох си пуловер от четири цвята.
И от четири нишки различни.
Преплитах, разплитах, намятах с иглата,
за да се получат шарки прилични.
Първата нишка – меланж разноцветен
от спомени скъпи, безценни дори.
Спомен от детството – така мимолетен…
От твоята прегръдка в ранни зори…
Втората – тъмната, от болка изпредена,
от чувства наранени и много тъга
по изгубени хора и разни възможности…
Болка, с която и днеска вървя.
Третата – червената, гъсто наситена
с много раздадена, чиста любов.
Безрезервна, бих казала – изключителна…
За мен и за теб – благослов!
Най-много вложих от бялата.
Цвят на надежда и цвят на мечти.
Нея не жалих, оплетох я цялата.
Нека завинаги да ги задържи.
Есен житейска и есен реална,
Време прохладно е този сезон.
Повтаряемост неизбежна, даже банална…
Вдишвам я вече,… природен закон!
Пуловер намятам от четири цвята,
Дреха от изживяно, истинско злато!
Пуловер за зимата, да ми топли душата.
Но не бих се отказала и от циганско лято!
© Даниела Виткова Все права защищены