27 jun 2017, 20:09

Пулсации 

  Poesía
493 0 0

 

 

 

 

 

Отгоре слънце като пещ.
Въздухът гърлото прогаря.
Отнийде полъх свеж,
живот, притихнал във отмала ...
Само аз не се предавам,
към залеза нажежен вървя,
пред мен се е ширнала поляна –
полегнала, тръпнеща жена...
С всяка крачка пия жажда
от нейната пръхнеща снага
и жаден отминавам като снаждам
грях и огън във душа...

 

 

 

 

 

 

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??