Отгоре слънце като пещ.
Въздухът гърлото прогаря.
Отнийде полъх свеж,
живот, притихнал във отмала ...
Само аз не се предавам,
към залеза нажежен вървя,
пред мен се е ширнала поляна –
полегнала, тръпнеща жена...
С всяка крачка пия жажда
от нейната пръхнеща снага
и жаден отминавам като снаждам
грях и огън във душа...
© Валдемар All rights reserved.