Jun 27, 2017, 8:09 PM

Пулсации 

  Poetry
509 0 0

 

 

 

 

 

Отгоре слънце като пещ.
Въздухът гърлото прогаря.
Отнийде полъх свеж,
живот, притихнал във отмала ...
Само аз не се предавам,
към залеза нажежен вървя,
пред мен се е ширнала поляна –
полегнала, тръпнеща жена...
С всяка крачка пия жажда
от нейната пръхнеща снага
и жаден отминавам като снаждам
грях и огън във душа...

 

 

 

 

 

 

© Валдемар All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??