27 июн. 2017 г., 20:09

Пулсации 

  Поэзия
402 0 0

 

 

 

 

 

Отгоре слънце като пещ.
Въздухът гърлото прогаря.
Отнийде полъх свеж,
живот, притихнал във отмала ...
Само аз не се предавам,
към залеза нажежен вървя,
пред мен се е ширнала поляна –
полегнала, тръпнеща жена...
С всяка крачка пия жажда
от нейната пръхнеща снага
и жаден отминавам като снаждам
грях и огън във душа...

 

 

 

 

 

 

© Валдемар Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??