5 nov 2009, 22:15

Пурпур и безсмъртие

  Poesía
829 0 1

Вкусва с устни пурпурната течност,

нощ след нощ - грехът му трае цяла вечност!

Клепачи с мигли дълги се притварят,

остри като бръснач зъби кожата разпарят.

Вик на болка из улицата отеква,

дъхът на жертвата се секва!

Вампирът се отдръпва, тихи шепоти изрича,

а опияняващ пурпур по бузата се стича!

Очите, пълни със желание и лъст,

потръпват в страх внезапно при вида на сребърния кръст!

Тъмна фигура в мрака се открива,

а след секунда дървен кол в сърцето се забива!

Има пепел, прах и дим,

дори безсмъртният не е неуязвим!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нощна Сянка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Малко мрачно и демонично но ми хареса!Браво ти си едва на 15 а си уловила нещо в този стих .. Поздравления

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...