Nov 5, 2009, 10:15 PM

Пурпур и безсмъртие

  Poetry
822 0 1

Вкусва с устни пурпурната течност,

нощ след нощ - грехът му трае цяла вечност!

Клепачи с мигли дълги се притварят,

остри като бръснач зъби кожата разпарят.

Вик на болка из улицата отеква,

дъхът на жертвата се секва!

Вампирът се отдръпва, тихи шепоти изрича,

а опияняващ пурпур по бузата се стича!

Очите, пълни със желание и лъст,

потръпват в страх внезапно при вида на сребърния кръст!

Тъмна фигура в мрака се открива,

а след секунда дървен кол в сърцето се забива!

Има пепел, прах и дим,

дори безсмъртният не е неуязвим!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нощна Сянка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Малко мрачно и демонично но ми хареса!Браво ти си едва на 15 а си уловила нещо в този стих .. Поздравления

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...