5.11.2009 г., 22:15

Пурпур и безсмъртие

823 0 1

Вкусва с устни пурпурната течност,

нощ след нощ - грехът му трае цяла вечност!

Клепачи с мигли дълги се притварят,

остри като бръснач зъби кожата разпарят.

Вик на болка из улицата отеква,

дъхът на жертвата се секва!

Вампирът се отдръпва, тихи шепоти изрича,

а опияняващ пурпур по бузата се стича!

Очите, пълни със желание и лъст,

потръпват в страх внезапно при вида на сребърния кръст!

Тъмна фигура в мрака се открива,

а след секунда дървен кол в сърцето се забива!

Има пепел, прах и дим,

дори безсмъртният не е неуязвим!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нощна Сянка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Малко мрачно и демонично но ми хареса!Браво ти си едва на 15 а си уловила нещо в този стих .. Поздравления

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...