21 nov 2011, 12:30

Пусни ме

710 1 1

Ти беше просто спирка във живота ми.

Не можеш да дадеш любов неискана.

Не можеш да помогнеш на тревогата,

не можеш да придаваш в мене смисълa.

Аз скитам денонощно във терзания

и търся необятност и стремеж.

За теб ще бъде само изтезание,

опиташ ли при тебе да ме спреш.

Ще бъда като птица зад решетките

на твоите представи за любов.

Поетите и птиците във клетките

не оцеляват. Ти не си готов

за нощите, в които полудявам,

за сълзите, които ще изплача,

за дните, във които се предавам,

за мислите, които с мене крачат.

За всичките ми странни очертания,

за пеенето нощем, за дъжда ми.

Не можеш да си моето страдание.

Не можеш да си център на света ми.

Ти беше просто спирка във живота ми.

Не можеш да ме сгрееш, без да искам.

Пусни ме. Нека  спирката остане,

един момент, изпълващ ме със смисъл.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Караджова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...