21 nov 2011, 12:30

Пусни ме

719 1 1

Ти беше просто спирка във живота ми.

Не можеш да дадеш любов неискана.

Не можеш да помогнеш на тревогата,

не можеш да придаваш в мене смисълa.

Аз скитам денонощно във терзания

и търся необятност и стремеж.

За теб ще бъде само изтезание,

опиташ ли при тебе да ме спреш.

Ще бъда като птица зад решетките

на твоите представи за любов.

Поетите и птиците във клетките

не оцеляват. Ти не си готов

за нощите, в които полудявам,

за сълзите, които ще изплача,

за дните, във които се предавам,

за мислите, които с мене крачат.

За всичките ми странни очертания,

за пеенето нощем, за дъжда ми.

Не можеш да си моето страдание.

Не можеш да си център на света ми.

Ти беше просто спирка във живота ми.

Не можеш да ме сгрееш, без да искам.

Пусни ме. Нека  спирката остане,

един момент, изпълващ ме със смисъл.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Караджова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...