21 нояб. 2011 г., 12:30

Пусни ме

713 1 1

Ти беше просто спирка във живота ми.

Не можеш да дадеш любов неискана.

Не можеш да помогнеш на тревогата,

не можеш да придаваш в мене смисълa.

Аз скитам денонощно във терзания

и търся необятност и стремеж.

За теб ще бъде само изтезание,

опиташ ли при тебе да ме спреш.

Ще бъда като птица зад решетките

на твоите представи за любов.

Поетите и птиците във клетките

не оцеляват. Ти не си готов

за нощите, в които полудявам,

за сълзите, които ще изплача,

за дните, във които се предавам,

за мислите, които с мене крачат.

За всичките ми странни очертания,

за пеенето нощем, за дъжда ми.

Не можеш да си моето страдание.

Не можеш да си център на света ми.

Ти беше просто спирка във живота ми.

Не можеш да ме сгрееш, без да искам.

Пусни ме. Нека  спирката остане,

един момент, изпълващ ме със смисъл.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Караджова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...