21 нояб. 2011 г., 12:30

Пусни ме

715 1 1

Ти беше просто спирка във живота ми.

Не можеш да дадеш любов неискана.

Не можеш да помогнеш на тревогата,

не можеш да придаваш в мене смисълa.

Аз скитам денонощно във терзания

и търся необятност и стремеж.

За теб ще бъде само изтезание,

опиташ ли при тебе да ме спреш.

Ще бъда като птица зад решетките

на твоите представи за любов.

Поетите и птиците във клетките

не оцеляват. Ти не си готов

за нощите, в които полудявам,

за сълзите, които ще изплача,

за дните, във които се предавам,

за мислите, които с мене крачат.

За всичките ми странни очертания,

за пеенето нощем, за дъжда ми.

Не можеш да си моето страдание.

Не можеш да си център на света ми.

Ти беше просто спирка във живота ми.

Не можеш да ме сгрееш, без да искам.

Пусни ме. Нека  спирката остане,

един момент, изпълващ ме със смисъл.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Караджова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...