Ти беше просто спирка във живота ми.

Не можеш да дадеш любов неискана.

Не можеш да помогнеш на тревогата,

не можеш да придаваш в мене смисълa.

Аз скитам денонощно във терзания

и търся необятност и стремеж.

За теб ще бъде само изтезание,

опиташ ли при тебе да ме спреш.

Ще бъда като птица зад решетките

на твоите представи за любов.

Поетите и птиците във клетките

не оцеляват. Ти не си готов

за нощите, в които полудявам,

за сълзите, които ще изплача,

за дните, във които се предавам,

за мислите, които с мене крачат.

За всичките ми странни очертания,

за пеенето нощем, за дъжда ми.

Не можеш да си моето страдание.

Не можеш да си център на света ми.

Ти беше просто спирка във живота ми.

Не можеш да ме сгрееш, без да искам.

Пусни ме. Нека  спирката остане,

един момент, изпълващ ме със смисъл.