Пусни ме да летя...

alexna (Надежда)
17 23

11 ene 2012, 23:49

Poesía » Otra

641 0 2

Много трудно вървя през пространството-време.

Все се спъвам, и падам, и ставам.

Губя представа – къде съм.

Изоставам.

Изпреварват ме хора, коли, костенурки и охлюви,

с изранени нозе тичам по пътя – напред.

И протягам ръце, и крещя срещу вятъра,

и стихията грозна нежно зова:

„Намери ме, прегърни ме, издигни ме,

понеси ме над калната мръсна земя,

превърни ме в мушица

и далече от всички ме пусни да летя!”

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

alexna (Надежда)

2012-01-13T23:11:31+02:00

Понякога на човек му се иска да полети дори без крила... понякога - дори ако това е единственият му полет, а понякога - има чувството, че крила не са нужни, за да стигне висините. Благодаря за коментара!
severianin (Валентин Чернев)

2012-01-12T11:15:50+02:00

Ако имаш криле, обаче! Засега...