alexna (Надежда)
17 23
Jan 11, 2012, 11:49 PM

Пусни ме да летя... 

  Poetry » Other
665 0 2

Много трудно вървя през пространството-време.

Все се спъвам, и падам, и ставам.

Губя представа – къде съм.

Изоставам.

 

Изпреварват ме хора, коли, костенурки и охлюви,

с изранени нозе тичам по пътя – напред.

И протягам ръце, и крещя срещу вятъра,

и стихията грозна нежно зова:

 

„Намери ме, прегърни ме, издигни ме,

понеси ме над калната мръсна земя,

превърни ме в мушица

и далече от всички ме пусни да летя!”

© Надежда All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Понякога на човек му се иска да полети дори без крила... понякога - дори ако това е единственият му полет, а понякога - има чувството, че крила не са нужни, за да стигне висините. Благодаря за коментара!
  • Ако имаш криле, обаче! Засега...
Random works
: ??:??