alexna (Надежда)
17 23
11.01.2012 г., 23:49 ч.

Пусни ме да летя... 

  Поезия » Друга
640 0 2

Много трудно вървя през пространството-време.

Все се спъвам, и падам, и ставам.

Губя представа – къде съм.

Изоставам.

 

Изпреварват ме хора, коли, костенурки и охлюви,

с изранени нозе тичам по пътя – напред.

И протягам ръце, и крещя срещу вятъра,

и стихията грозна нежно зова:

 

„Намери ме, прегърни ме, издигни ме,

понеси ме над калната мръсна земя,

превърни ме в мушица

и далече от всички ме пусни да летя!”

© Надежда Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога на човек му се иска да полети дори без крила... понякога - дори ако това е единственият му полет, а понякога - има чувството, че крила не са нужни, за да стигне висините. Благодаря за коментара!
  • Ако имаш криле, обаче! Засега...
Предложения
: ??:??