Пустеят къщи

Poesía » Otra

987 0 21

Пустеят къщи, дворове и ниви,

кокичета самотно надигат глава.

Крещи земята, плаче за мотики,

за посевите и за селската ръка...

Шумят тополите и скланят клони,

разказват за отминалите времена,

когато носели са тежките корони

и крушата, и прасковата у дома.

Къде е днес работната старица,

защо напусна родната земя,

линее днес, скърби селó Върбица

за хората, за своите чеда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

калчева (Елена Калчева)

За жалост не само села ,а и градчета опустяват,
темета е болезнена,но е самата истина....

2008-11-08T11:35:37+02:00
ico10 (Христо Стефанов)

Много силен и тъжен стих!
Поздравления!
Много ми хареса!

2008-05-10T15:26:02+03:00
Майкъл (Майк)

Браво, много разчувстващо.Всеки има в душата си едно село където понякога да се завръща и да се пречиства в бащината/дядовата/къща.Успех а сега напиши нещо пролетно ,радостно ,щото идва пролет.Успех.

2008-03-16T11:44:51+02:00
Слънчева (Различна)

Много е хубаво!Поздрави!!!

2008-03-15T21:23:05+02:00
Vanillaorhid (Елена)

Мелодично, носталгично, земно!
Поздрави!

2008-03-12T21:07:06+02:00