Пустеят къщи
Пустеят къщи, дворове и ниви,
кокичета самотно надигат глава.
Крещи земята, плаче за мотики,
за посевите и за селската ръка...
Шумят тополите и скланят клони,
разказват за отминалите времена,
когато носели са тежките корони
и крушата, и прасковата у дома.
Къде е днес работната старица,
защо напусна родната земя,
линее днес, скърби селó Върбица
за хората, за своите чеда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Станоева Всички права запазени
