Пустеят къщи

Poetry » Other

992 0 21

Пустеят къщи, дворове и ниви,

кокичета самотно надигат глава.

Крещи земята, плаче за мотики,

за посевите и за селската ръка...

Шумят тополите и скланят клони,

разказват за отминалите времена,

когато носели са тежките корони

и крушата, и прасковата у дома.

Къде е днес работната старица,

защо напусна родната земя,

линее днес, скърби селó Върбица

за хората, за своите чеда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

калчева (Елена Калчева)

За жалост не само села ,а и градчета опустяват,
темета е болезнена,но е самата истина....

2008-11-08T11:35:37+02:00
ico10 (Христо Стефанов)

Много силен и тъжен стих!
Поздравления!
Много ми хареса!

2008-05-10T15:26:02+03:00
Майкъл (Майк)

Браво, много разчувстващо.Всеки има в душата си едно село където понякога да се завръща и да се пречиства в бащината/дядовата/къща.Успех а сега напиши нещо пролетно ,радостно ,щото идва пролет.Успех.

2008-03-16T11:44:51+02:00
Слънчева (Различна)

Много е хубаво!Поздрави!!!

2008-03-15T21:23:05+02:00
Vanillaorhid (Елена)

Мелодично, носталгично, земно!
Поздрави!

2008-03-12T21:07:06+02:00