24 mar 2005, 21:29

Пустиня

  Poesía
1.2K 0 1
С поглед жаден те търсят моите очи уморени,
поглед жаден и тръпнещ, поглед натежал от бреме.
Потича от очите ми сълза, тя след себе си води поточе
и поточето бликва, и след миг се превръща в река.
А сърцето от болка разбито, на парчета е станало то
и кръвта бавно...бавно изтича, душата стене в мрачен затвор.
Черна, страшна буря се задава, сили нямам аз да издържа,
всичко тъне вече във забрава, само твойто име в пустинята крещя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...