24.03.2005 г., 21:29 ч.
Пустиня
934
0
1
С поглед жаден те търсят моите очи уморени,
поглед жаден и тръпнещ, поглед натежал от бреме.
Потича от очите ми сълза, тя след себе си води поточе
и поточето бликва, и след миг се превръща в река.
А сърцето от болка разбито, на парчета е станало то
и кръвта бавно...бавно изтича, душата стене в мрачен затвор.
Черна, страшна буря се задава, сили нямам аз да издържа,
всичко тъне вече във забрава, само твойто име в пустинята крещя!
поглед жаден и тръпнещ, поглед натежал от бреме.
Потича от очите ми сълза, тя след себе си води поточе
и поточето бликва, и след миг се превръща в река.
А сърцето от болка разбито, на парчета е станало то
и кръвта бавно...бавно изтича, душата стене в мрачен затвор.
Черна, страшна буря се задава, сили нямам аз да издържа,
всичко тъне вече във забрава, само твойто име в пустинята крещя!
© Росица Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
БРАВО!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
