Mar 24, 2005, 9:29 PM

Пустиня

  Poetry
1.2K 0 1
С поглед жаден те търсят моите очи уморени,
поглед жаден и тръпнещ, поглед натежал от бреме.
Потича от очите ми сълза, тя след себе си води поточе
и поточето бликва, и след миг се превръща в река.
А сърцето от болка разбито, на парчета е станало то
и кръвта бавно...бавно изтича, душата стене в мрачен затвор.
Черна, страшна буря се задава, сили нямам аз да издържа,
всичко тъне вече във забрава, само твойто име в пустинята крещя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...