Пустиня
Сърцето ми - кървяща рана,
която няма никога да зарасте.
Душата ми - превърната в пустиня -
това съм аз без моето дете!
Очите ми все пълни със сълзи са,
безрадостно е вече моето лице.
Понякога дори не знам къде съм -
това съм аз без моето дете!
Каквото и да правя - все за него мисля,
за свойто малко, слънчево момче.
Където да отида - то ми липсва -
това съм аз без моето дете!
И всичко в тази къща ми напомня
за толкова щастливи дни - къде са те?
И пак стоя и сълзите си гоня -
това съм аз без моето дете!
Марияна Дженева
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Марияна Недялкова Todos los derechos reservados
