Пустиня
Сърцето ми - кървяща рана,
която няма никога да зарасте.
Душата ми - превърната в пустиня -
това съм аз без моето дете!
Очите ми все пълни със сълзи са,
безрадостно е вече моето лице.
Понякога дори не знам къде съм -
това съм аз без моето дете!
Каквото и да правя - все за него мисля,
за свойто малко, слънчево момче.
Където да отида - то ми липсва -
това съм аз без моето дете!
И всичко в тази къща ми напомня
за толкова щастливи дни - къде са те?
И пак стоя и сълзите си гоня -
това съм аз без моето дете!
Марияна Дженева
© Марияна Недялкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Покъртителен стих...Незаличима,нестихваща болка....вечна....
-
Необятна тъга...
-
Душата ме боли за тебе Мариянче .Преживяла съм го.Никога не става по - леко !
-
Сърцето ти все някога ще спре да кърви и ще бъде топлено от спомена за детето ти. Вярвам, че загубата е огромна. Ще се моля за теб!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Съпричастна съм на болката ти!