jeneva (Марияна Недялкова)
17 0
9.08.2007 г., 23:29 ч.

Пустиня 

  Поезия
463 0 5

Сърцето ми - кървяща рана,
която няма никога да зарасте.
Душата ми - превърната в пустиня -
това съм аз без моето дете!
Очите ми все пълни със сълзи са,
безрадостно е вече моето лице.
Понякога дори не знам къде съм -
това съм аз без моето дете!
Каквото и да правя - все за него мисля,
за свойто малко, слънчево момче.
Където да отида - то ми липсва -
това съм аз без моето дете!
И всичко в тази къща ми напомня
за толкова щастливи дни - къде са те?
И пак стоя и сълзите си гоня -
това съм аз без моето дете!


Марияна Дженева

© Марияна Недялкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Няма точни думи, които да те утешат...!!!
    Съпричастна съм на болката ти!
  • Покъртителен стих...Незаличима,нестихваща болка....вечна....
  • Необятна тъга...
  • Душата ме боли за тебе Мариянче .Преживяла съм го.Никога не става по - леко !
  • Сърцето ти все някога ще спре да кърви и ще бъде топлено от спомена за детето ти. Вярвам, че загубата е огромна. Ще се моля за теб!
Предложения
: ??:??