9.08.2007 г., 23:29

Пустиня

Поезия

575 0 5

Сърцето ми - кървяща рана,
която няма никога да зарасте.
Душата ми - превърната в пустиня -
това съм аз без моето дете!
Очите ми все пълни със сълзи са,
безрадостно е вече моето лице.
Понякога дори не знам къде съм -
това съм аз без моето дете!
Каквото и да правя - все за него мисля,
за свойто малко, слънчево момче.
Където да отида - то ми липсва -
това съм аз без моето дете!
И всичко в тази къща ми напомня
за толкова щастливи дни - къде са те?
И пак стоя и сълзите си гоня -
това съм аз без моето дете!

Марияна Дженева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Jane_d (Деси Инджева)

Няма точни думи, които да те утешат...!!!
Съпричастна съм на болката ти!

2007-08-10T08:18:59+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Покъртителен стих...Незаличима,нестихваща болка....вечна....

2007-08-09T23:39:49+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Необятна тъга...

2007-08-09T23:38:59+03:00
нев (Невяна Калчева)

Душата ме боли за тебе Мариянче .Преживяла съм го.Никога не става по - леко !

2007-08-09T23:36:57+03:00
Нежност (Виктория)

Сърцето ти все някога ще спре да кърви и ще бъде топлено от спомена за детето ти. Вярвам, че загубата е огромна. Ще се моля за теб!

2007-08-09T23:35:58+03:00