22 abr 2012, 14:39

Пустиня

1.1K 0 4

ПУСТИНЯ

 

Жадуваш ме, пустиня е денят.

Очите ти са кладенци в оазиси

за пътниците-чувства, те вървят

през пясъка на минали катарзиси!

 

- Обичам те! - сребристо луд екран

премята обичта ми - значи стене.

Душата ми в един чувал съдран

слънчасала те чака на колене.

 

Ти, Слънчице, разискрен небосвод,

изгаряш всичко: жаждата е лава,

през лавата към теб не виждам брод,

а мостът на омразата отплава...

 

Жадувам те! Пустинята е път.

През огъня ù как до теб да стигна,

преди да свечери, преди денят

на любовта ни паметник да вдигне?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Рангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...