22 abr 2012, 14:39

Пустиня

1.1K 0 4

ПУСТИНЯ

 

Жадуваш ме, пустиня е денят.

Очите ти са кладенци в оазиси

за пътниците-чувства, те вървят

през пясъка на минали катарзиси!

 

- Обичам те! - сребристо луд екран

премята обичта ми - значи стене.

Душата ми в един чувал съдран

слънчасала те чака на колене.

 

Ти, Слънчице, разискрен небосвод,

изгаряш всичко: жаждата е лава,

през лавата към теб не виждам брод,

а мостът на омразата отплава...

 

Жадувам те! Пустинята е път.

През огъня ù как до теб да стигна,

преди да свечери, преди денят

на любовта ни паметник да вдигне?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Рангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....