Пустиня
ПУСТИНЯ
Жадуваш ме, пустиня е денят.
Очите ти са кладенци в оазиси
за пътниците-чувства, те вървят
през пясъка на минали катарзиси!
- Обичам те! - сребристо луд екран
премята обичта ми - значи стене.
Душата ми в един чувал съдран
слънчасала те чака на колене.
Ти, Слънчице, разискрен небосвод,
изгаряш всичко: жаждата е лава,
през лавата към теб не виждам брод,
а мостът на омразата отплава...
Жадувам те! Пустинята е път.
През огъня ù как до теб да стигна,
преди да свечери, преди денят
на любовта ни паметник да вдигне?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Рангелов Всички права запазени
