22.04.2012 г., 14:39 ч.

Пустиня 

  Поезия » Любовна
746 0 4

ПУСТИНЯ

 

Жадуваш ме, пустиня е денят.

Очите ти са кладенци в оазиси

за пътниците-чувства, те вървят

през пясъка на минали катарзиси!

 

- Обичам те! - сребристо луд екран

премята обичта ми - значи стене.

Душата ми в един чувал съдран

слънчасала те чака на колене.

 

Ти, Слънчице, разискрен небосвод,

изгаряш всичко: жаждата е лава,

през лавата към теб не виждам брод,

а мостът на омразата отплава...

 

Жадувам те! Пустинята е път.

През огъня ù как до теб да стигна,

преди да свечери, преди денят

на любовта ни паметник да вдигне?

 

 

© Георги Рангелов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??