Пустиня
ПУСТИНЯ
Жадуваш ме, пустиня е денят.
Очите ти са кладенци в оазиси
за пътниците-чувства, те вървят
през пясъка на минали катарзиси!
- Обичам те! - сребристо луд екран
премята обичта ми - значи стене.
Душата ми в един чувал съдран
слънчасала те чака на колене.
Ти, Слънчице, разискрен небосвод,
изгаряш всичко: жаждата е лава,
през лавата към теб не виждам брод,
а мостът на омразата отплава...
Жадувам те! Пустинята е път.
През огъня ù как до теб да стигна,
преди да свечери, преди денят
на любовта ни паметник да вдигне?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Рангелов Все права защищены
