Apr 22, 2012, 2:39 PM

Пустиня

  Poetry » Love
1.1K 0 4

ПУСТИНЯ

 

Жадуваш ме, пустиня е денят.

Очите ти са кладенци в оазиси

за пътниците-чувства, те вървят

през пясъка на минали катарзиси!

 

- Обичам те! - сребристо луд екран

премята обичта ми - значи стене.

Душата ми в един чувал съдран

слънчасала те чака на колене.

 

Ти, Слънчице, разискрен небосвод,

изгаряш всичко: жаждата е лава,

през лавата към теб не виждам брод,

а мостът на омразата отплава...

 

Жадувам те! Пустинята е път.

През огъня ù как до теб да стигна,

преди да свечери, преди денят

на любовта ни паметник да вдигне?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Рангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...