Apr 22, 2012, 2:39 PM

Пустиня

  Poetry » Love
1.1K 0 4

ПУСТИНЯ

 

Жадуваш ме, пустиня е денят.

Очите ти са кладенци в оазиси

за пътниците-чувства, те вървят

през пясъка на минали катарзиси!

 

- Обичам те! - сребристо луд екран

премята обичта ми - значи стене.

Душата ми в един чувал съдран

слънчасала те чака на колене.

 

Ти, Слънчице, разискрен небосвод,

изгаряш всичко: жаждата е лава,

през лавата към теб не виждам брод,

а мостът на омразата отплава...

 

Жадувам те! Пустинята е път.

През огъня ù как до теб да стигна,

преди да свечери, преди денят

на любовта ни паметник да вдигне?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Рангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...