13 ago 2022, 13:01

Пустиня

  Poesía » Otra
519 1 3

В пустинен ден изгря това небе

и пясък влиза във очите, ослепява.

Пустинен цвят душата ми е днес.

Не ѝ се чака, вярва и прощава.

 

Пустинно се закотви тишина

и няма ничий глас да я прогони.

Заформи ли се буря във нощта,

прашинки тъжни спомени ще рони.

 

Пустинни дири ми остави и смехът,

изгубил се сред лабиринти от омраза.

Пустинен плащ се вее над света.

Пустинята ме мами със оазис.

 

Пустинни песни пее моят сън.

В пустинята на времето изтича

това, което може би до сетен дъх

аз някога могла съм да обичам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Diamonique Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...