Пустиня
В пустинен ден изгря това небе
и пясък влиза във очите, ослепява.
Пустинен цвят душата ми е днес.
Не ѝ се чака, вярва и прощава.
Пустинно се закотви тишина
и няма ничий глас да я прогони.
Заформи ли се буря във нощта,
прашинки тъжни спомени ще рони.
Пустинни дири ми остави и смехът,
изгубил се сред лабиринти от омраза.
Пустинен плащ се вее над света.
Пустинята ме мами със оазис.
Пустинни песни пее моят сън.
В пустинята на времето изтича
това, което може би до сетен дъх
аз някога могла съм да обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Diamonique Всички права запазени
