13 авг. 2022 г., 13:01

Пустиня

524 1 3

В пустинен ден изгря това небе

и пясък влиза във очите, ослепява.

Пустинен цвят душата ми е днес.

Не ѝ се чака, вярва и прощава.

 

Пустинно се закотви тишина

и няма ничий глас да я прогони.

Заформи ли се буря във нощта,

прашинки тъжни спомени ще рони.

 

Пустинни дири ми остави и смехът,

изгубил се сред лабиринти от омраза.

Пустинен плащ се вее над света.

Пустинята ме мами със оазис.

 

Пустинни песни пее моят сън.

В пустинята на времето изтича

това, което може би до сетен дъх

аз някога могла съм да обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Diamonique Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...