Пустиня
В пустинен ден изгря това небе
и пясък влиза във очите, ослепява.
Пустинен цвят душата ми е днес.
Не ѝ се чака, вярва и прощава.
Пустинно се закотви тишина
и няма ничий глас да я прогони.
Заформи ли се буря във нощта,
прашинки тъжни спомени ще рони.
Пустинни дири ми остави и смехът,
изгубил се сред лабиринти от омраза.
Пустинен плащ се вее над света.
Пустинята ме мами със оазис.
Пустинни песни пее моят сън.
В пустинята на времето изтича
това, което може би до сетен дъх
аз някога могла съм да обичам.
© Diamonique All rights reserved.
