катеринарина (Катя) катеринарина (Катя)
2 331
27 jul 2007, 13:10

Пустинята...

  Poesía
964 0 13
Пустинята помни.
Очите й черни.
Зад онзи безименен, тънък воал.
Воал от звезди.
А пустинните нощи
са пълни... преливат
от ЖАЛ.

Пустинята пази.
Жестокия полъх.
Потрепващ в тръпчиви ухания.
Онези ръце.
Закопчани в атлази.
Онези нечути, попити
стенания...

Пустинята плаче.
Със стържещи пясъци.
Сърцето й тътне под дюните.
Небето несбъднати образи
влачи.
Крие следи на
изгубени.

Очите й.
Сребърни.
В тях е оазисът.
И полъх от чужди криле.
Пустинята помни -
това е изпращане.
Пустинята знае
къде...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0