27 jul 2007, 13:10

Пустинята...

  Poesía
965 0 13
Пустинята помни.
Очите й черни.
Зад онзи безименен, тънък воал.
Воал от звезди.
А пустинните нощи
са пълни... преливат
от ЖАЛ.

Пустинята пази.
Жестокия полъх.
Потрепващ в тръпчиви ухания.
Онези ръце.
Закопчани в атлази.
Онези нечути, попити
стенания...

Пустинята плаче.
Със стържещи пясъци.
Сърцето й тътне под дюните.
Небето несбъднати образи
влачи.
Крие следи на
изгубени.

Очите й.
Сребърни.
В тях е оазисът.
И полъх от чужди криле.
Пустинята помни -
това е изпращане.
Пустинята знае
къде...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...