Jul 27, 2007, 1:10 PM

Пустинята...

  Poetry
956 0 13
Пустинята помни.
Очите й черни.
Зад онзи безименен, тънък воал.
Воал от звезди.
А пустинните нощи
са пълни... преливат
от ЖАЛ.

Пустинята пази.
Жестокия полъх.
Потрепващ в тръпчиви ухания.
Онези ръце.
Закопчани в атлази.
Онези нечути, попити
стенания...

Пустинята плаче.
Със стържещи пясъци.
Сърцето й тътне под дюните.
Небето несбъднати образи
влачи.
Крие следи на
изгубени.

Очите й.
Сребърни.
В тях е оазисът.
И полъх от чужди криле.
Пустинята помни -
това е изпращане.
Пустинята знае
къде...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...