катеринарина (Катя)
331 972
27 июл. 2007 г., 13:10

Пустинята... 

  Поэзия
808 0 13
Пустинята помни.
Очите й черни.
Зад онзи безименен, тънък воал.
Воал от звезди.
А пустинните нощи
са пълни... преливат
от ЖАЛ.

Пустинята пази.
Жестокия полъх.
Потрепващ в тръпчиви ухания.
Онези ръце.
Закопчани в атлази.
Онези нечути, попити
стенания...

Пустинята плаче.
Със стържещи пясъци.
Сърцето й тътне под дюните.
Небето несбъднати образи
влачи.
Крие следи на
изгубени.

Очите й.
Сребърни.
В тях е оазисът.
И полъх от чужди криле.
Пустинята помни -
това е изпращане.
Пустинята знае
къде...

© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??