Един ден през пустинята Гоби

Ще стъпвам с уморени крака.

И само сянката ми ще ме следва.

Ни гарван ще се вие, ни лешояд.

Някой ден в пустинята Гоби

Няма да има вече следи от камили.

Няма да има дори кости избелели –

Ветровете всичко ще са заличили.

Някой ден през пустинята Гоби

Ще крача аз, а може би ти или друг.

И погледът в отчаяние ще търси

Нечия стъпка, сянка или гроб.

Някой ден един човек ще ходи,

Слънцето все така уморено ще грее.

И напразно очите ще търсят живот –

Светът ще бъде пустинята Гоби.