28 ene 2007, 19:54

Пустош

  Poesía
1K 0 5
Бродиш из съня ми...
Сутрин се чудя ти ли
бе тази сянка?
Виждам бегло очи,
но знам, че твоите са били.
Един силует в мрака
сякаш върви зад мен,
но щом се обърна,
вече няма нищо и никой.
Дали не полудявам?
Или спомените оживявят?
Сърцето пак препуска
и се чуди докога?
Докога ще те нося
тук, в душата, която е пуста,
неспособна да даде вече любов?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • прочети "вече не" и ще видиш че точно това правя
  • Хубав стих,мила..Но вече е време да забравиш тази сянка...
  • Али сянката не е даден човек вървящ зад теб, за да те пази, а спомените, мечтите и надеждите оставащи вечно в теб...
    Страхотен стих! Поздравления и много целувки
  • мерси
  • Докато е в сърцето ти...!

    Поздрави

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...